Вчера е български драматичен филм от 1988 г., режисиран от Иван Андонов по сценарий на Владо Даверов. Премиерата на филма в България е на 25 януари 1988 г.
Лентата се нарежда сред най-емблематичните произведения на българското кино от късния социализъм и остава любима на няколко поколения зрители. Филмът изследва младостта, приятелството, бунта и първите сблъсъци с ограниченията на системата, като същевременно съчетава интимна драматичност и социална критика.
Действието се развива през 60-те години в елитна английска гимназия-интернат в София, където учат деца на дипломати и партийни кадри. Сред учениците са Христо, Иван, Ростислав, Камен и други млади хора, които откриват свободата чрез музиката на „Бийтълс“, първите си любовни трепети и сблъсъците с лицемерните правила на властта.
Те живеят между строгата дисциплина на училището и собствените си мечти за независимост и любов. Разказът постепенно се превръща в хроника на едно поколение, разпънато между романтиката на младостта и суровата реалност на социалистическата действителност.
Младите актьори в главните роли придават свежест и достоверност, превръщайки „Вчера“ в история, която зрителят изживява като личен спомен. Христо Шопов в ролята на Христо, младежът, който олицетворява бунта и непримиримостта, а Георги Стайков създава образ, изпълнен с харизма и вътрешна драма.
Иван Андонов съчетава реалистичен поглед върху епохата със стилова елегантност и дълбока емоционалност. Атмосферата на интерната е пресъздадена с внимание към детайла, а използването на музика и визуални метафори създават почти поетичен облик на филма.
Силата на филма е в универсалното му послание – независимо от времето, младостта винаги е белязана от мечти, бунт и конфликти. Музиката на „Бийтълс“ и култовата песен „Клетва“ на Кирил Маричков превръщат „Вчера“ в символ на цяла епоха. Някои критици отбелязват, че определени сюжетни линии остават недоразвити, но именно това усещане за недоизказаност прави филма толкова жив и реалистичен.
„Вчера“ (1988) е не просто филм за младежта – това е филм за мечтите, за загубите и за цената на свободата. Със своята поетична атмосфера, искрени актьорски изпълнения и силно социално послание, той остава сред най-ценните и вечни класики в българското кино.
